Преди всичко гара Лакатник е популярна с многобройните си скални образувания, позволяващи на любителите на катеренето да упражняват хобито си през свободното време. Тези терени често пъти са изпробвани и от професионални катерачи, а един каменен кръст свидетелства за паметта на загиналите по време на катерене. Селото е известно и като гара, но тя възниква след населеното място и е свързана с осигуряването на работа за поне част от местното население. Но част от него със сигурност всеки ден изминава разстоянието до столицата и обратно поради работните си ангажименти. Самото село не е точно в софийска област, но от София го делят едва петдесет км. От Своге пък дистанцията е само 20 км, а точно свогенската община е тази, която административно отговаря за селото. Цялата местност е именувана заедно със скалите поради левия завой, който правят водите на река Искър. Завоят има формата на сгънат лакът и от там идва наименованието.
Президиумът на българското народно събрание със специален указ под номер 57 създава село Лакатник, като това се случва на 28-ми януари 1965-та година. За този период от българската история и политика е характерно подобни събития да се обнародват в Държавен вестник, което се и случва в неговия брой десети от февруари същата година в петия ден от този месец. Статутът на селото е населено място с прилежащата му гара, което разбира се допълнително увеличава неговата популярност. И днес гарата е неизменна част от маршрута на влаковете по жп линията София – Видин, но бързите композиции не спират. Това важи единствено за пътническите превози, които по разписание трябва да спират на абсолютно всяка една гара по пътя си. От трети юни 65-та със специалния закон за административното и териториално устройство на българската република статутът се изменя на село. Това се случва през 1995-та година. Няма данни колко жители има в селото към днешна дата, защото последното официално преброяване на населението се извършва през 2013-та година на петнадесети септември. 1209 жители имат настоящ адрес там, а още 67 са обявили местонахождението си за постоянно. Прави впечатление, че през 1994-та жителите наброяват 1452-ма.
До железопътната гара Лакатник на не повече от 500 метра разстояние се намира и едно от известните за страната предприятия, именувано Пробойница. Това е уранова мина, която е затворена, но се използва главно за добиване на материали от инертен тип. Друго характерно за нея е, че всъщност представлява кариера, а такива преди години в страната има много и в тях работят миньори. Тази професия е удачна само за мъже, защото условията са много тежки и нерядко се стига до сериозни заболявания на белите дробове. Пенсиите на миньорите и днес са определяни като значително по-високи в сравнение с тези на много други хора. Най-вече в тази кариера се добива чакъл, а според измерванията на гама – фона става ясно, че има наличие на завишеност на количеството в пъти. Все пак тази кариера допълнително допринася за известността на селото, а все още в почивните дни могат да се забележат големи и по-малки групи от хора, които катерят скалите.
